Твоят сън
Щом реши да отвори очи,
твоят сън ще измоли дъжда си.
Дотогава ще трупа ръжда
и ще крие лице от света си.
И макар да копнее ветрец
сред морето на страшната суша,
писък жален на жаден врабец
и гласеца на разум не слуша.
Той обича соления вкус
на загърбили ласките устни.
Не очаква да плисне река
и от котвата да го откъсне.
Докога ли ще стиска мига
както стиска се бяла парица-
с много обич и с много тъга?
И с една неродена сълзица…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
