17.03.2009 г., 6:49

Твърде далеч

787 0 0

Иска ми се поне

веднъж да ме обичаш.

Нежността насила

е ужасна болка.

Не те упреквам,

че не ме искаш,

но как да те пусна?

Не мога...

След всичкото това

време съм разбита,

само те гледам

и не мога да помръдна.

Безчувствието ти ме убива,

а ти винаги очакваш да съм силна.

И измислях хиляди начини

да те задържам,

макар че ти никога не си отиваш.

Те бяха толкова ужасни...

Прости ми, как да ме обичаш?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...