Твърде късно за любов

13.01.2023 г., 2:44 ч.

Поезия » Любовна, Философска

824 2 2

От първото ми влюбено желание

до днешната по навик, самота,

мъжа във мойто аз е оправдание,

невинното момче, че остаря...

И устните на хубаво момиче,

които ме изплашиха с пожара си,

прошепнали най-милото Обичам те,

по спомен още ме изгарят...

Изтича, като пясъка в часовник

копнежа, неузрял до към илюзия,

че мога да съм друг, а не любовник

душата си превърнал във контузия...

А някога с нахалната си похот,

живота обладавах до оргазъм.

Утопия разбира се, защото

човекът за света е дребен спазъм.

И вече, като сякаш некролог

е всъщност твърде късно да се ражда

онази изтормозена любов,

която от глада си ни изяжда...

Стихопат.

(Данаил Антонов)

12.01.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.