Не всичко с думи, зная,

се описва,

но аз опитвам все

и се старая.

Не съм очаквал,

а се случва нещо,

което ме окриля

и ме радва.

Преди подготвен бях

и се надявах

да дойде любовта

с тържествен факел

и даже, и да дойдеше,

след време,

си тръгваше далече,

натъжена.

И в болката

не се разочаровах,

и не напротив

на съдбата лиха

пак вярвах силно,

о в деня, във който

сърцето ми

ще е възнаградено.

Какво е всъщност днес?

Аз мисля - ти си

надеждата

опиваща ме нежно.

Отвъд реалности

и битовизми

откривам в тебе

своя дух лъчист,

макар понякога

да искам в миг,

да се изцепя,

просто да ти кажа,

че ти си " готино парче "

илù

" каква си само

руса симпатяга " .

Въздържам се

и не от морализъм

и не защото

ще звучи сваляшки.

Ти заслужаваш повече

и още,

и още по- достойно

уважение.

Не почнахме добре,

като че ли?

Значение

не му придавам вече.

Сегашното е важно

и разбирам,

усещайки те,

колко те ценя.

С появата си нова,

всеки път,

с написаната

всяка твоя дума

туптенето в гръдта

се ускорява

и няма тук случайност,

ни една.

Дали съм закъснял за теб?

Едва ли.

Щом срещнахме се

значи си е среща

и не съвсем

до шия закопани

сме в нашите

семейни симбиози.

Различните съдби

и разстояния

в поезията, може би,

не важат.

За грях и изневери

не говоря.

Изкуството

е в нашите души.

Харесвам те и знаеш,

не го крия

и влюбен съм,

това е също факт.

В най- трудните ти дни

желая мило

с каквото мога

аз да те подкрепям.

Приятелче,

ти мое вдъхновение,

прекрасни са ти

сините очи,

прекрасни са лицето

и косите,

прекрасна е

усмивката ти топла.

Прекрасна си в природата,

в града

и в начинанията си,

в труда.

Не позволявай

мъката в теглото

прекрасното от тебе 

да изтрива.

Признание изцяло съм...

горя.

Обичам те!

Е, казах го, нали.

И позволи ми,

моята молба е -

да те обичам,

както никой друг.