Не всичко с думи, зная,
се описва,
но аз опитвам все
и се старая.
Не съм очаквал,
а се случва нещо,
което ме окриля
и ме радва.
Преди подготвен бях
и се надявах
да дойде любовта
с тържествен факел
и даже, и да дойдеше,
след време,
си тръгваше далече,
натъжена.
И в болката
не се разочаровах,
и не напротив
на съдбата лиха
пак вярвах силно,
о в деня, във който
сърцето ми
ще е възнаградено.
Какво е всъщност днес?
Аз мисля - ти си
надеждата
опиваща ме нежно.
Отвъд реалности
и битовизми
откривам в тебе
своя дух лъчист,
макар понякога
да искам в миг,
да се изцепя,
просто да ти кажа,
че ти си " готино парче "
илù
" каква си само
руса симпатяга " .
Въздържам се
и не от морализъм
и не защото
ще звучи сваляшки.
Ти заслужаваш повече
и още,
и още по- достойно
уважение.
Не почнахме добре,
като че ли?
Значение
не му придавам вече.
Сегашното е важно
и разбирам,
усещайки те,
колко те ценя.
С появата си нова,
всеки път,
с написаната
всяка твоя дума
туптенето в гръдта
се ускорява
и няма тук случайност,
ни една.
Дали съм закъснял за теб?
Едва ли.
Щом срещнахме се
значи си е среща
и не съвсем
до шия закопани
сме в нашите
семейни симбиози.
Различните съдби
и разстояния
в поезията, може би,
не важат.
За грях и изневери
не говоря.
Изкуството
е в нашите души.
Харесвам те и знаеш,
не го крия
и влюбен съм,
това е също факт.
В най- трудните ти дни
желая мило
с каквото мога
аз да те подкрепям.
Приятелче,
ти мое вдъхновение,
прекрасни са ти
сините очи,
прекрасни са лицето
и косите,
прекрасна е
усмивката ти топла.
Прекрасна си в природата,
в града
и в начинанията си,
в труда.
Не позволявай
мъката в теглото
прекрасното от тебе
да изтрива.
Признание изцяло съм...
горя.
Обичам те!
Е, казах го, нали.
И позволи ми,
моята молба е -
да те обичам,
както никой друг.
© Асенчо Грудев All rights reserved.