23.01.2009 г., 21:03

Твърде тихо...

941 0 0
 

Тихо е...

Твърде тихо!

Мъртво тихо...

...

Вятърът връхлита

поредната си жертва...

...

Дъждът послушно

измива следите му...

...

Изтрива и последната

надежда...

....................................

Мътно...

Сиво...

Убийствено...

...

Всичко

е изстинало

във минало...

...

Всичко

е...

загинало...

...

.....................................

Звездите ги няма!...

...

Няма свидетели...

...

......................................

......................................

Вятърът връхлита

поредната си жертва...

...

Тихо е...

Твърде тихо!

Мъртво тихо...

...

.......................................

.......................................

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...