8.10.2009 г., 1:37

827 0 0

Тя

И всяка чужда радост изживявала,
прегръщала със обич чуждите деца...
Не знаеш колко щастие е преживяла
и е усмихнала безброй лица.

Но нейната усмивка не е искрена -
таяла във себе си безброй тъги
и душата ú, в мъка облечена -
отвън  в дрехи от дъги.

И никой мъката ú не разбра,
децата ги прегръщаше с нежност
не знам как всичко нейното сърце побра
и кой ú вдъхва тази смелост.




                               19:40

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...