Oct 8, 2009, 1:37 AM

  Poetry
828 0 0

Тя

И всяка чужда радост изживявала,
прегръщала със обич чуждите деца...
Не знаеш колко щастие е преживяла
и е усмихнала безброй лица.

Но нейната усмивка не е искрена -
таяла във себе си безброй тъги
и душата ú, в мъка облечена -
отвън  в дрехи от дъги.

И никой мъката ú не разбра,
децата ги прегръщаше с нежност
не знам как всичко нейното сърце побра
и кой ú вдъхва тази смелост.




                               19:40

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...