Тя
Тя има естествено синя коса
и обувки с развързани връзки.
Когато е тъжна, сънува на глас,
после има мастило по пръстите.
Понякога ражда пленени слънца
и ги учи да бъдат светулки.
Рисува след дъжд по стъклата сърца,
за да слуша на капките пулса.
Тя има усмивки за всичките дни,
във които от болка е сляпа.
И може през острите зимни игли
да ухае на сол и на лято.
Тя ляга безмълвно в очите по здрач
на онези - без път и без рамо
и тихо търкулва една педя плач
от ожулено детско коляно.
Сама се измисля - до ноктите чак
и създава си цветни вселени.
А аз се спотайвам във капчица лак
да измисли живот и за мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
