30.03.2014 г., 22:45 ч.

Тя 

  Поезия » Друга
1061 2 14

Тя има естествено синя коса

и обувки с развързани връзки.

Когато е тъжна, сънува на глас,

после има мастило по пръстите.

 

Понякога ражда пленени слънца

и ги учи да бъдат светулки.

Рисува след дъжд по стъклата сърца,

за да слуша на капките пулса.

 

Тя има усмивки за всичките дни,

във които от болка е сляпа.

И може през острите зимни игли

да ухае на сол и на лято.

 

Тя ляга безмълвно в очите по здрач

на онези -  без път и без рамо

и тихо търкулва една педя плач

от ожулено детско коляно.

 

Сама се измисля - до ноктите чак

и създава си цветни вселени.

А аз се спотайвам във капчица лак

да измисли живот и за мене.

                                   

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??