И нека тя ме мрази,
нека ме презира.
Щом в очите ти погледне,
моето име да прочита.
Щом до тебе вечер легне,
да усеща само мене.
Да я лъжеш, че обичаш,
а само мене да зачиташ.
С нея да се любиш,
а моето име да изричаш.
Тя никога няма да го разбере,
че ще желаеш само моите ръце.
Че в живота ти една-единствена си аз оставам.
Тя - поредната пред теб,
сега стои.
Въпреки че знаеш - тя не може да ме замени.
© Ивайла Симеонова Всички права запазени