24.10.2010 г., 12:52

Тя

1.1K 0 1

И нека тя ме мрази,

нека ме презира.

Щом в очите ти погледне,

моето име да прочита.

Щом до тебе вечер легне,

да усеща само мене.

Да я лъжеш, че обичаш,

а само мене да зачиташ.

С нея да се любиш,

а моето име да изричаш.

Тя никога няма да го разбере,

че ще желаеш само моите ръце.

Че в живота ти една-единствена си аз оставам.

Тя - поредната пред теб,

сега стои.

Въпреки че знаеш - тя не може да ме замени.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...