И нека тя ме мрази,
нека ме презира.
Щом в очите ти погледне,
моето име да прочита.
Щом до тебе вечер легне,
да усеща само мене.
Да я лъжеш, че обичаш,
а само мене да зачиташ.
С нея да се любиш,
а моето име да изричаш.
Тя никога няма да го разбере,
че ще желаеш само моите ръце.
Че в живота ти една-единствена си аз оставам.
Тя - поредната пред теб,
сега стои.
Въпреки че знаеш - тя не може да ме замени.
© Ивайла Симеонова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
