И нека тя ме мрази,
нека ме презира.
Щом в очите ти погледне,
моето име да прочита.
Щом до тебе вечер легне,
да усеща само мене.
Да я лъжеш, че обичаш,
а само мене да зачиташ.
С нея да се любиш,
а моето име да изричаш.
Тя никога няма да го разбере,
че ще желаеш само моите ръце.
Че в живота ти една-единствена си аз оставам.
Тя - поредната пред теб,
сега стои.
Въпреки че знаеш - тя не може да ме замени.
© Ивайла Симеонова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
