24 окт. 2010 г., 12:52

Тя

1.1K 0 1

И нека тя ме мрази,

нека ме презира.

Щом в очите ти погледне,

моето име да прочита.

Щом до тебе вечер легне,

да усеща само мене.

Да я лъжеш, че обичаш,

а само мене да зачиташ.

С нея да се любиш,

а моето име да изричаш.

Тя никога няма да го разбере,

че ще желаеш само моите ръце.

Че в живота ти една-единствена си аз оставам.

Тя - поредната пред теб,

сега стои.

Въпреки че знаеш - тя не може да ме замени.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайла Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...