16.02.2013 г., 23:23  

Тя

485 0 1

Изпълва ме със сладка тъга.

Морфинова отрова на любовта.

Разкрепостена идея на лудостта.

Една невероятна мания!

Единствена,

      неповторима,

               необятна

мечта!

Нереален образ на сладостта.

Треперещ лист от самота.

Вечна зараза на кръвта.

Малък дъх на близостта.

Кристална,

            чиста,

               гореща

сълза!

Шарена картина на моята душа...


Подписвам се с нея -

     вечността! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галия Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...