Тя
Искаш я,
но егото те свива,
желаеш я,
но гордостта те срива.
Искаш да ги превъзмогнеш,
но не стига простото желание,
ще можеш ли да смогнеш
на мълчаливото ѝ, сурово наказание;
Всеки път щом друг докосне
усещаш как възвира мощен гняв,
преструваш се на сляп и глух,
потискаш своя нрав.
Импулс напира да ѝ признаеш,
да опиташ пак, но знаеш,
че ще се повтори,
не бъди глупак!
Ядът тлее, липсата не намалява,
дори и да ги избегнеш,
тъга със самотата те намира,
всичко се повтаря.
Бавно упадаш, и
започваш да се чудиш -
да се бориш, или
сам да се погубиш?
Търсиш утеха
в талантите безбройни,
в другите жени,
удоволствия многобройни.
Но още я желаеш
дори и да не признаваш,
лъжеш само себе си
и знаеш, че съжаляваш.
Любовта те принуждава да грешиш,
но грешката те възвисява,
нима така не мислиш?
Ако не го осъзнаваш
и не желаеш да разбереш,
то аз трябва да те спра,
но не можеш да спреш;
Любовта от сласт се различава,
още я обичаш,
но тя не я познава.
Откажи се, всички казват,
но той не се предава,
остана си ценител,
друго не му остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
