Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста,
пристъпваше към своя мил любим.
Единствена, с лице лъчисто
подобно утрин във безцветен грим.
За нея четох и ликът и нежно плаваше,
в картината с бои от вярност виждах как
с покорство и смирение се славеше –
сърце гравирано с неземен знак. ...