27.01.2021 г., 20:39

Тя

706 0 0

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.

Тя. В премяна скромна, в тиха красота.

От погледа ѝ кротък дух надзърна,

прекрасна бе в срамежливостта.

 

В сияйна красота най-чиста,

пристъпваше към своя мил любим.

Единствена, с лице лъчисто

подобно утрин във безцветен грим.

 

За нея четох и ликът и нежно плаваше,

в картината с бои от вярност виждах как

с покорство  и смирение се славеше –

сърце гравирано с неземен знак.

 

И замечтах се аз да бъда като на нея,

от чудната ѝ красота се вдъхнових.

Неземния дизайнер вдъхнал бе идея,

тя отражение да бъде на небесен стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...