Видях я в Словото. Към нея се обърнах.

Тя. В премяна скромна, в тиха красота.

От погледа ѝ кротък дух надзърна,

прекрасна бе в срамежливостта.

В сияйна красота най-чиста,

пристъпваше към своя мил любим.

Единствена, с лице лъчисто

подобно утрин във безцветен грим.

За нея четох и ликът и нежно плаваше,

в картината с бои от вярност виждах как

с покорство  и смирение се славеше –

сърце гравирано с неземен знак.

И замечтах се аз да бъда като на нея,

от чудната ѝ красота се вдъхнових.

Неземния дизайнер вдъхнал бе идея,

тя отражение да бъде на небесен стих.