Jan 27, 2021, 8:39 PM

Тя

  Poetry
702 0 0

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.

Тя. В премяна скромна, в тиха красота.

От погледа ѝ кротък дух надзърна,

прекрасна бе в срамежливостта.

 

В сияйна красота най-чиста,

пристъпваше към своя мил любим.

Единствена, с лице лъчисто

подобно утрин във безцветен грим.

 

За нея четох и ликът и нежно плаваше,

в картината с бои от вярност виждах как

с покорство  и смирение се славеше –

сърце гравирано с неземен знак.

 

И замечтах се аз да бъда като на нея,

от чудната ѝ красота се вдъхнових.

Неземния дизайнер вдъхнал бе идея,

тя отражение да бъде на небесен стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...