Тя бе в червено
Тя бе в червено.
Тя бе в червено,
леко тъжна.
Красива и в самотната си същност
изящна
и пленително-чаровно мила.
Тя бе в червено.
Истинска ли беше всъщност?
Е, аз повярвах в себе си
донякъде.
Сега да вярвам ли на думите
и на картината,
не знам.
Душата ми отчаяно се бори
с мисълта, че пак очите лъжат ме.
Сега я виждам пак в червено.
Няма я
и тъжно е.
И защото така си тръгна.
Май ужасно късно е.
Разбирам, трябва да сме съвестни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Митко Донев Всички права запазени
