Тя дойде, а после си замина...
Процедурата е винаги една и съща.
Случваше се есента, и цяла зима.
Знам, че пак при мен ще се завръща...
Тя дойде... Със слънце във очите.
Чаках я... Посрещнах я с прегръдка.
Бяхме заедно. Откривахме мечтите.
Исках да е с мен при всяка моя стъпка.
Днес изпратих я отново. А не искам...
Скитах се по улиците. Сам с тъгата.
Следващите дни са ясни - ще подтискам
чувствата, напиращи в душата...
Тя дойде, а после си замина...
Времето на щастие отмина...
© Йордан Илиев Всички права запазени