Apr 5, 2009, 8:23 PM

Тя дойде, а после си замина.

  Poetry » Love
1.2K 0 7

Тя дойде, а после си замина...
Процедурата е винаги една и съща.
Случваше се есента, и цяла зима.
Знам, че пак при мен ще се завръща...

 

Тя дойде... Със слънце във очите.

Чаках я... Посрещнах я с прегръдка.

Бяхме заедно. Откривахме мечтите.

Исках да е с мен при всяка моя стъпка.

 

Днес изпратих я отново. А не искам...

Скитах се по улиците. Сам с тъгата.

Следващите дни са ясни - ще подтискам

чувствата, напиращи в душата...

 

Тя дойде, а после си замина...

Времето на щастие отмина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...