6.08.2009 г., 20:54

Тя е АЗ!

1.2K 0 2

Не ти ли стига, че не знаеш как се иска?

Не можеш ли да ходиш, без да стъпваш във калта?

Не чуваш ли?

Не виждаш ли, че в мене всичко иска

отново допира на твоята ръка?

Навярно скъса и изхвърли мойта снимка от портмонето

и от твоята глава?

Която и да сложиш там, ще бъде вече късно за вина!

Боли ли те?

Но нека я боли и нея!

От болката се ражда любовта.

Забрави ме и бъди със нея, но тя е аз, излязла от прахта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...