Не ти ли стига, че не знаеш как се иска?
Не можеш ли да ходиш, без да стъпваш във калта?
Не чуваш ли?
Не виждаш ли, че в мене всичко иска
отново допира на твоята ръка?
Навярно скъса и изхвърли мойта снимка от портмонето
и от твоята глава?
Която и да сложиш там, ще бъде вече късно за вина!
Боли ли те?
Но нека я боли и нея!
От болката се ражда любовта.
Забрави ме и бъди със нея, но тя е аз, излязла от прахта!
© Тайна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
