4.03.2018 г., 9:46 ч.

Тя е Бог 

  Поезия
342 1 2

Разкажи ми очите на мама!
И защо е днес много далече?
Колко дълго при нас ще я няма?
Уморих се от чакане вече.

Моят внук не престава да пита.
Крия влагата аз във очите,
а луната, с чер облак завита
е прегърнала топло звездите.

Мама, чедо, далеч е. В чужбина.
За твоето утре, я няма.
Със сълзи в очите замина,
за това е соленичък хляба.

Отчупи си, сине, опитай.
Този хляб напоен е със болка.
Когато за мама, ме питаш,
все едно, че ме питаш за Бога.

Тя е в теб, макар и далече
и доброто ти само желае...
Знам, че идва в съня ти вечер.
Ти за дневна прегръдка мечтаеш.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко тъжна песен си изпял, Вал, жегващо стихотворение. Дано все по-рядко живота поставя родителите пред такива трудни избори! Поздравления за стихотворението!
  • Тези думи идват право от сърцето...
Предложения
: ??:??