Тя е Бог
Разкажи ми очите на мама!
И защо е днес много далече?
Колко дълго при нас ще я няма?
Уморих се от чакане вече.
Моят внук не престава да пита.
Крия влагата аз във очите,
а луната, с чер облак завита
е прегърнала топло звездите.
Мама, чедо, далеч е. В чужбина.
За твоето утре, я няма.
Със сълзи в очите замина,
за това е соленичък хляба.
Отчупи си, сине, опитай.
Този хляб напоен е със болка.
Когато за мама, ме питаш,
все едно, че ме питаш за Бога.
Тя е в теб, макар и далече
и доброто ти само желае...
Знам, че идва в съня ти вечер.
Ти за дневна прегръдка мечтаеш.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
