5.01.2025 г., 7:38

Дихание

401 0 0

Шепотът на вятъра тихо рисува

сенки от светлина във душата.

Диханието на утрото пробужда,

изтрива мрака, прегръща земята.

 

Във пулса на времето - крехка искра,

животът танцува в безкрайна спирала.

Дъх след дъх събираме смелостта

да превърнем съня си в реалност цяла.

 

Един миг – дихание, леко трептене,

един свят – изпълнен с любов и желание.

И в сърцето остава вечно видение,

че животът е дар – мигновение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....