5.01.2025 г., 7:38

Дихание

411 0 0

Шепотът на вятъра тихо рисува

сенки от светлина във душата.

Диханието на утрото пробужда,

изтрива мрака, прегръща земята.

 

Във пулса на времето - крехка искра,

животът танцува в безкрайна спирала.

Дъх след дъх събираме смелостта

да превърнем съня си в реалност цяла.

 

Един миг – дихание, леко трептене,

един свят – изпълнен с любов и желание.

И в сърцето остава вечно видение,

че животът е дар – мигновение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...