5.01.2025 г., 7:38

Дихание

409 0 0

Шепотът на вятъра тихо рисува

сенки от светлина във душата.

Диханието на утрото пробужда,

изтрива мрака, прегръща земята.

 

Във пулса на времето - крехка искра,

животът танцува в безкрайна спирала.

Дъх след дъх събираме смелостта

да превърнем съня си в реалност цяла.

 

Един миг – дихание, леко трептене,

един свят – изпълнен с любов и желание.

И в сърцето остава вечно видение,

че животът е дар – мигновение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...