Шепотът на вятъра тихо рисува
сенки от светлина във душата.
Диханието на утрото пробужда,
изтрива мрака, прегръща земята.
Във пулса на времето - крехка искра,
животът танцува в безкрайна спирала.
Дъх след дъх събираме смелостта
да превърнем съня си в реалност цяла.
Един миг – дихание, леко трептене,
един свят – изпълнен с любов и желание.
И в сърцето остава вечно видение,
че животът е дар – мигновение.
© Веселин Алексиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
