Тя е толкова хубава
Тя е толкова хубава, Господи,
че не зная дали съществува,
или, свита на топка в леглото ми,
самотата ми в унес бълнува.
Може би, съм измислил ръцете ủ
от прозрачния дъх на росата?
Може в миг да е спряло сърцето ми
и съм минал отвъд светлината?
А устата ủ, Господи! Знаеш ли
как боли красотата до лудост?
До бедрата ủ, в мрака сияещи,
коленича. Защото е чудо,
че сега тя е тук. И в леглото ми
кротко разумът с мен се сбогува.
Тя е толкова хубава, Господи,
че не зная дали съществувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владо Всички права запазени
