30.05.2004 г., 19:49 ч.

Тя е вечността 

  Поезия
2086 0 5
"Напразно ли съм живял?", се питам в последния час,
И търся пътя към себе си.
Женски образ се изпречва пред мене тогаз
И ме обгръща с ръцете си.

"Напразно ли съм живял?", се питам отново
И проливам последни сълзи.
А тя е до мене и е готова
Душата ми да спаси.

"Напразно ли съм живял? Кажи ми любима!
Напразно ли любил съм аз?"
Но тя нежно прошепва моето име
И времето свършва за нас!

"Напразно ли съм живял?..." Последно дихание.
Намерил пътя към Вечното.
Тя е за мене Вечността. Тя е красота. Сияние...
Тя е най-нежното...

© Владислав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??