May 30, 2004, 7:49 PM
Тя е вечността
"Напразно ли съм живял?", се питам в последния час,
И търся пътя към себе си.
Женски образ се изпречва пред мене тогаз
И ме обгръща с ръцете си.
"Напразно ли съм живял?", се питам отново
И проливам последни сълзи.
А тя е до мене и е готова
Душата ми да спаси.
"Напразно ли съм живял? Кажи ми любима!
Напразно ли любил съм аз?"
Но тя нежно прошепва моето име
И времето свършва за нас!
"Напразно ли съм живял?..." Последно дихание.
Намерил пътя към Вечното.
Тя е за мене Вечността. Тя е красота. Сияние...
Тя е най-нежното...
И търся пътя към себе си.
Женски образ се изпречва пред мене тогаз
И ме обгръща с ръцете си.
"Напразно ли съм живял?", се питам отново
И проливам последни сълзи.
А тя е до мене и е готова
Душата ми да спаси.
"Напразно ли съм живял? Кажи ми любима!
Напразно ли любил съм аз?"
Но тя нежно прошепва моето име
И времето свършва за нас!
"Напразно ли съм живял?..." Последно дихание.
Намерил пътя към Вечното.
Тя е за мене Вечността. Тя е красота. Сияние...
Тя е най-нежното...
© Владислав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
След толкова години отговори ли си на този въпрос?
-
Красиво е! Нищо не е напразно щом е истинско!
-
Не е напразно, Владиславе!
Поздрав!!! -
... в теб е най-нежното...
-
Много ми хареса. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
