Тя и Той. Предчувствие за белег
Той:
Разголвам те. До болка. Примитивно.
И вземам волята ти. До живец.
Сакрално е… дълбоко… хипнотично.
Усещам те с нагона на жребец,
обяздил дъждове и урагани…
поел през ноздрите последен дъх.
Поглъщаш ме полека с устни… с длани –
първично… като пропаст с гладък ръб.
Разкъсала и стремена, и сбруи,
прерязваш тишината като сърп
… самотна нота в гласните ми струни
намира с ярост своя дрезгав път.
*****
Тя:
Оголва всичките ми сетива
усещането за дланта ти тежка.
По кожата ми сякаш че цветя
цъфтят. Ръцете ти са здрачна бездна,
която бавно взема моя дъх –
опарва ме с предчувствие за белег.
Изкачвам сякаш онзи стръмен връх,
след който няма друго… само време,
което ме съблича чак до кост
и всяка моя клетка резонира,
изпълнила пространствата с живот.
Пороите ти с тътен се разливат
до колапса на всепомитащ транс.
До колапса на цялата вселена…
в един безкраен и красив каданс
… а после болката е неизбежна.
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Посвети ми се"
ето линк към страницата ѝ: https://www.facebook.com/profile.php?id=100065608818845
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
