Той:
Разголвам те. До болка. Примитивно.
И вземам волята ти. До живец.
Сакрално е… дълбоко… хипнотично.
Усещам те с нагона на жребец,
обяздил дъждове и урагани…
поел през ноздрите последен дъх.
Поглъщаш ме полека с устни… с длани –
първично… като пропаст с гладък ръб.
Разкъсала и стремена, и сбруи,
прерязваш тишината като сърп
… самотна нота в гласните ми струни ...