Тя идва... (отново или просто самотата не си е отивала)
Трептене задимено,
крещене спотаено
преплитат се,
едно друго изпиват се.
Път й проправят...
Неканен гост е тя...
И как само я мразя!
Като нищо друго на света.
Защото в нозете й лазя...
За мен е завързана
с невидима верига.
Затова и - забързана -
никъде не достигам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
