Тя идва... (отново или просто самотата не си е отивала)
Трептене задимено,
крещене спотаено
преплитат се,
едно друго изпиват се.
Път й проправят...
Неканен гост е тя...
И как само я мразя!
Като нищо друго на света.
Защото в нозете й лазя...
За мен е завързана
с невидима верига.
Затова и - забързана -
никъде не достигам...
© Катя All rights reserved.
