2.03.2019 г., 9:21

Тя идва винаги навреме

769 4 11

 

Веднъж един приятел,

(плешив и побелял)

взе да ми подмята,

че май съм остарял.

 

Загледа се основно,

той в моите коси.

Кахърно и доволно

там преспи сняг откри.

 

Отделно - констатира,

че пак съм напълнял...

Че пия много бира,

а мацките съм спрял.

 

Подминах коментара -

Бе много - неудачен...

Но стъпих на кантара

и поисках да заплача:

 

Качил бях килограми...

и мязах на тюфлек!

Напълно се засрамих,

че бях надут човек!

 

Аз мъчно се намествах

във всеки панталон...

Бях вече шести месец

в стомашния балон!

 

Незнайно как във дните

бях станал сто кила!

Прегледах си очите -

за кокоша... слепота.

 

Но взех почти сериозно,

кошмарния проблем.

Че изглеждах леко грозно

с излишния корем.

 

И реших да се докажа,

че още съм атлет!

Че мога да “накажа” -

сто гаджета подред!

 

И близо шест недели,

и седем трудни дни,

аз с болка се разделях

с коремни мазнини.

 

Изгарях - “килограми”

всеки ден със крос...

И юрках куп мадами

със поглед на матрос.

 

Осъмвах даже в бара

със изворна вода!

С надеждата да сваря

там младичка жена.

 

Но аз почти не свалях

от мойте тлъстини...

Тотално се провалях

и с младите жени!

 

И започнах да си мисля,

че моят “мил” другар,

е сричал чисти истини

и аз съм вече стар!

 

Но тъкмо си приготвях

”Жалбата за младост”

късметът ми сработи

със нова - луда радост:

 

До мен се спря “девойка”

с прошарени коси...

Приличаше на дойка

със хубави... очи!

 

Тя дойде почти навреме,

както... в песента...

И смъкна мойто бреме,

замени го... с Любовта!

 

И без да се напрягам,

и да бягам изморен,

аз почнах да си лягам

със нея всеки ден...

 

И с нея... станах вейка, 

и възрастен младеж!

А коремът ми, офейка,

стопи се като свещ!

 

А моят “скъп” приятел,

другар и “мил” зевзек,

днес “милва си главата”

като старичък човек!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри

Йовев

Март 2019

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти , Ена! Ще те послушам и ще продължа да се мъча! 😄😄😄
  • Ха хах...
    Разсмя ме по късна доба...
    Много готино!!!
    Уцелил си "диетата", действай!
  • LiiNik, Eлка, благодаря ви! Честит Осми март! Радвам се, че мога да ви развеселя. В днешно време това е много трудно. Поздрави!
  • Много ме развесели този стих! Благодаря за удоволствието!
  • Хубаво е да имаш думи, с които да подаряваш усмивки.А любовта, дали е диета или пиршество, важното е да я има и да дарява щастие .

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...