Тя идва винаги навреме
Веднъж един приятел,
(плешив и побелял)
взе да ми подмята,
че май съм остарял.
Загледа се основно,
той в моите коси.
Кахърно и доволно
там преспи сняг откри.
Отделно - констатира,
че пак съм напълнял...
Че пия много бира,
а мацките съм спрял.
Подминах коментара -
Бе много - неудачен...
Но стъпих на кантара
и поисках да заплача:
Качил бях килограми...
и мязах на тюфлек!
Напълно се засрамих,
че бях надут човек!
Аз мъчно се намествах
във всеки панталон...
Бях вече шести месец
в стомашния балон!
Незнайно как във дните
бях станал сто кила!
Прегледах си очите -
за кокоша... слепота.
Но взех почти сериозно,
кошмарния проблем.
Че изглеждах леко грозно
с излишния корем.
И реших да се докажа,
че още съм атлет!
Че мога да “накажа” -
сто гаджета подред!
И близо шест недели,
и седем трудни дни,
аз с болка се разделях
с коремни мазнини.
Изгарях - “килограми”
всеки ден със крос...
И юрках куп мадами
със поглед на матрос.
Осъмвах даже в бара
със изворна вода!
С надеждата да сваря
там младичка жена.
Но аз почти не свалях
от мойте тлъстини...
Тотално се провалях
и с младите жени!
И започнах да си мисля,
че моят “мил” другар,
е сричал чисти истини
и аз съм вече стар!
Но тъкмо си приготвях
”Жалбата за младост”
късметът ми сработи
със нова - луда радост:
До мен се спря “девойка”
с прошарени коси...
Приличаше на дойка
със хубави... очи!
Тя дойде почти навреме,
както... в песента...
И смъкна мойто бреме,
замени го... с Любовта!
И без да се напрягам,
и да бягам изморен,
аз почнах да си лягам
със нея всеки ден...
И с нея... станах вейка,
и възрастен младеж!
А коремът ми, офейка,
стопи се като свещ!
А моят “скъп” приятел,
другар и “мил” зевзек,
днес “милва си главата”
като старичък човек!
© Yuri Yovev All rights reserved.
Хубаво е да имаш думи, с които да подаряваш усмивки.А любовта, дали е диета или пиршество, важното е да я има и да дарява щастие .