Тя, любовта

С любов  заченат е Човекът.

С любов и страст от двама.

Написано е в библията

от  памтивека -

с ябълка от изкусителката Ева

за Адама.

Запален огън в Райските градини -

ту ярък пламък, ту свещица…

Сърцата все по две събира -  

хиляди години…

Тя демон е, мечта

или светица.

Понякога е толкова самотна,

сред празните сърца около нея.

Осъждана и грешна, забранена,

целувка отровна…

друг път -

топла постеля.

Неостаряваща, когато се роди,  

обгърнали я в нежност и взаимност.

Скрита в тънка бръчица  

и в белите коси…

Утро розово

в просъница….

Няма значение с теб възрастта.

От аромата ти всеки е вкусвал.

Младите жадно отпиват  

страстта,

а зрелите кътат

най-свидните чувства!  

Такава силна, любов, остани!

Но трябва винаги да бъдеш искрена!

Не изгаряй напразно…

Просто бъди!

За да живееш, живей…

пречистена!