Винаги, когато тръгнеш си от моя дом,
щом прекрачиш прага само,
аз вече чакам от стъпките ти шум,
нашепващ - завръщане голямо!
Тръгнеш ли и самотата тъгува - клетата,
че отново изпращаш я при мен -
сълзите ми да спира със надеждата,
че ще дойдеш пак на следващия ден.
Понякога ми пее... по-скоро ми крещи:
"Върне ли се тук - той в теб любов ще съзре,
усетил ли е с болка, че го чакаш ти -
завинаги, ще остане при твоето сърце! ...