Винаги, когато тръгнеш си от моя дом,
щом прекрачиш прага само,
аз вече чакам от стъпките ти шум,
нашепващ - завръщане голямо!
Тръгнеш ли и самотата тъгува - клетата,
че отново изпращаш я при мен -
сълзите ми да спира със надеждата,
че ще дойдеш пак на следващия ден.
Понякога ми пее... по-скоро ми крещи:
"Върне ли се тук - той в теб любов ще съзре,
усетил ли е с болка, че го чакаш ти -
завинаги, ще остане при твоето сърце!
И така... в тишината, дълга, гробна,
докато чуя стъпките ти, тя крещи...
Тръгва от бързане боса, но доволна...
И отново ехото й чувам само: "Тя не му изневери!"
Посветено!
© Мария All rights reserved.