Тя сънува
Тя сънува
На Д.
В тишината затвòри очи
и потъна във ятото спомени.
Тя не плаче преди да заспи.
И ухае на дъжд във леглото ѝ.
Тя сънува далечна страна
с топъл дъх по брега на морето.
И е майка, любима, жена...
Миг преди да се срути небето ѝ.
Много време. И много тъга.
Много сол по следите на пътя ѝ.
Тя не чувства любов във съня
и умира по няколко пъти.
Сбира болка от своите дни,
но постила пътека във нощите.
И потрепва в съня като спи.
Тя сънува мечтите си още.
В тишината затвòри очи
и потъна в съня си на някъде...
Тя не плаче, когато заспи
и ухае на дъжд посред лятото.
11.08.2013
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
