spartak7 (Валери Николов)
11 25
5.08.2010 г., 13:31 ч.

Тъга 

  Поезия » Друга
813 0 5

ТЪГА

 

Снежинки бавно падат на земята,

навред е снежна тишина,

тъпа болка завладяла е душата,

избърсах от окото си поредната сълза.

 

Отново далече от дома си,

не съм със моите деца,

в гонитба на измамно щастие

растат със майка, без баща.

 

А колко кратък е животът,

топи се като падналия сняг.

Обръщам се назад, за миг и го поглеждам,

а вече съм на средния му праг.

 

Така ще се изнижат дните,

мъже ще станат мойте синове.

И толкова ли важни са парите?

Като без спомени за мен ще бъдат те!

 

© Валери Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живота ни кара да правим компромиси, които се отпечатват в душитте ни. Понякога, става така, че подмамени от "измамно щастие", сами затваряме много врати...
    "Хората сега гледат на живота, като на хазартна игра. А животът не е игра.Животът е тайнство. Неговият идеал е любовта. Неговото пречистване –жертвата”.
    Оскар Уайлд
  • всеки миг остава своята диря в живота, когато се обърнеш назад , не можеш да видиш миналото , защото стъклото е осеяно с дири от мигове , като паяжина , остават само хубавите спомени и топлите чувства, благодаря ви за всичко , което сте казали !
  • Усмихвай се - това кара другите да се чудят какво си намислил!
  • САМО НАПРЕД!ДЕЦАТА ВИНАГИ ПОМНЯТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ!ПОЗДРАВИ ЗА ПРЕКРАСНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ.ПРОСТО МЕ РАЗПЛАКА!
  • Хубав стих, носталгичен и истински!Поздрав!
Предложения
: ??:??