Тъга

Aug 5, 2010, 1:31 PM

Poetry » Other

979 0 5

ТЪГА
Снежинки бавно падат на земята,
навред е снежна тишина,
тъпа болка завладяла е душата,
избърсах от окото си поредната сълза.
Отново далече от дома си,
не съм със моите деца,
в гонитба на измамно щастие
растат със майка, без баща.
А колко кратък е животът,
топи се като падналия сняг.
Обръщам се назад, за миг и го поглеждам, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъга

Want to read more?

Random works