Тъга
ТЪГА
Снежинки бавно падат на земята,
навред е снежна тишина,
тъпа болка завладяла е душата,
избърсах от окото си поредната сълза.
Отново далече от дома си,
не съм със моите деца,
в гонитба на измамно щастие
растат със майка, без баща.
А колко кратък е животът,
топи се като падналия сняг.
Обръщам се назад, за миг и го поглеждам,
а вече съм на средния му праг.
Така ще се изнижат дните,
мъже ще станат мойте синове.
И толкова ли важни са парите?
Като без спомени за мен ще бъдат те!
© Валери Николов All rights reserved.
