Защо тъгуват ми очите!

Защо душата ме боли!

Защо умът ми все ме пита!

Какво си сторил, я кажи!

Защо се луташ тъй безличен!

Защо се в мисли тъжни вплел!

Защо във укор себе си нападаш!

Защо се хулиш сам не знам!

Ти знаеш... времето виновно е.

-Сами избрахме си ги тях...

Тях дето хора ги направихме, а те... окрадоха и нас.

Цял живот без портмоне останах, какво да сложа в него аз!

Нима охлузената си душица,

таз блудница много Гняв;

-С глави наведени надолу, с ръце в джобовете вървим.

Очите ни сълзи проливат, затуй че кротко си седим.

Душите ни от страх са свити... хляба си да защитим.

И ето пак тъгуват ми очите, и аз тъгувам с тях!!!

Омръзна ми да бъде тъй,

-Омръзна ми такъв живот...

Защо не вдигнем гордо ний главите!?

И сами да се СПАСИМ...!