Apr 13, 2014, 7:12 PM

Тъга

  Poetry » Civic
495 0 0

Защо тъгуват ми очите!

Защо душата ме боли!

Защо умът ми все ме пита!

Какво си сторил, я кажи!

Защо се луташ тъй безличен!

Защо се в мисли тъжни вплел!

Защо във укор себе си нападаш!

Защо се хулиш сам не знам!

Ти знаеш... времето виновно е.

-Сами избрахме си ги тях...

Тях дето хора ги направихме, а те... окрадоха и нас.

Цял живот без портмоне останах, какво да сложа в него аз!

Нима охлузената си душица,

таз блудница много Гняв;

-С глави наведени надолу, с ръце в джобовете вървим.

Очите ни сълзи проливат, затуй че кротко си седим.

Душите ни от страх са свити... хляба си да защитим.

И ето пак тъгуват ми очите, и аз тъгувам с тях!!!

Омръзна ми да бъде тъй,

-Омръзна ми такъв живот...

Защо не вдигнем гордо ний главите!?

И сами да се СПАСИМ...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...