23.08.2020 г., 7:40

Тъга

534 0 0

Не се научих...

да бъда покорен, да бъда сянка 

на малка буцичка пръст... Не се научих

не знам защо но не останах там

където искат да бъдем със вас.

Нараняван без време...обиждан 

че нямам правата да бъда човек

несретник,пионка без име.

Но нали съм човек!

Не,не се научих...

на покорство ,безвъзвратна локация

нечовешка тъга а словто брате

потъна в лъжа.На къде вървим...

инвалиди в дома си с много тъга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...