23.08.2020 г., 7:40 ч.

Тъга 

  Поезия
357 0 0

Не се научих...

да бъда покорен, да бъда сянка 

на малка буцичка пръст... Не се научих

не знам защо но не останах там

където искат да бъдем със вас.

Нараняван без време...обиждан 

че нямам правата да бъда човек

несретник,пионка без име.

Но нали съм човек!

Не,не се научих...

на покорство ,безвъзвратна локация

нечовешка тъга а словто брате

потъна в лъжа.На къде вървим...

инвалиди в дома си с много тъга.

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??