7.08.2008 г., 13:09

Тъга

1.1K 0 4

Дни и нощи чакам да се върнеш.
Сам съм. Тъжно е при мен.
Чакам те да дойдеш и да ме прегърнеш,
да стоплиш моя дом студен.

 

От студ сърцето ми трепери,
но няма как, ще трябва да търпи.
Щом любов не може да намери,
щом не идваш да го стоплиш ти.



Няма те. При друг си ти.
Друг в леглото си ще те покани.
Щастлива ти поне бъди!
Мъката за мене ще остане.

 

За пари душата си продаде.
В разкош живееш ти сега.
Без любов му се отдаде -
кажи, живот ли е това?

 

Нямам никакви мечти -
със спомените си живея само.
Някой казва: Карай да върви!...
Но е трудно без другарско рамо.

 

Хиляди пъти пресметнах
къде и как съм сгрешил.
Много нощи в леглото се мятах
и много пъти съм се винил.

 

Да можех времето да върна,
бих направил чудеса.
Земята щях да преобърна,
но щеше да е моя тя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Шамлиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...