Дни и нощи чакам да се върнеш.
Сам съм. Тъжно е при мен.
Чакам те да дойдеш и да ме прегърнеш,
да стоплиш моя дом студен.
От студ сърцето ми трепери,
но няма как, ще трябва да търпи.
Щом любов не може да намери,
щом не идваш да го стоплиш ти.
Няма те. При друг си ти.
Друг в леглото си ще те покани.
Щастлива ти поне бъди!
Мъката за мене ще остане.
За пари душата си продаде.
В разкош живееш ти сега.
Без любов му се отдаде -
кажи, живот ли е това?
Нямам никакви мечти -
със спомените си живея само.
Някой казва: Карай да върви!...
Но е трудно без другарско рамо.
Хиляди пъти пресметнах
къде и как съм сгрешил.
Много нощи в леглото се мятах
и много пъти съм се винил.
Да можех времето да върна,
бих направил чудеса.
Земята щях да преобърна,
но щеше да е моя тя!
© Теодор Шамлиев All rights reserved.