21.04.2020 г., 13:31

Тъгата ми е в пролетна ремисия

663 1 0

Пресъхна радостта във мен

и всичките ми топли извори замряха,

погълна ме тъгата в мъртъв плен

и сто очи отвори тишината.

Не хвърляй камък зад гърба си,

пред мен недей да коленичиш

във ручейните пазви ме стопли

и вдишай вятъра ми бучинишен.

Макар че нищо няма да прорасне

от медения и нечакан сблъсък

на някогашните ни общи устни,

освен една подгизнала от мрак

восъчно унила пустота,

а исках поне плача ти да спася.

 

Докато някъде небесната трева

неспирно шепне нашите имена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...