Тъгата на едно лале

Полунощ. Цигарен дим.

Дъх на ром. Мирис на канела.

Самотен бе денят, но не и нощта.

Притома. На дъх разстояние,

но на светлинни години един от друг.

Мъж. Жена. Вчерашно желание,

днескашно разкаяние,

нощна забрава, утрешно покаяние.
Неговата вина,

повярваната от нея лъжа.

Дъх разстояние ги дели. Цигареният дим

се изпарява. Ръце се протягат.

Заблудите се сгъстяват.

Желание. Топлина. Страст.

Той я притиска до стената.
Ръцете обгърнаха тялото ù жадно,

стръвнишки, готови да получат

всичко. Да стигнат до края.

Глава към глава се накланя.

Дъх на ром, мирис на канела.

Пропиват нощната тъма.

„Спри!”- отеква гласът ù

в празнотата на студената нощ.

Той притваря очи, спомня си за

своята алено червена роза.
Ах, колко красива бе тя

на фона на това

невзрачно лале.