Jul 11, 2014, 9:15 PM

Тъгата на едно лале

  Poetry
669 0 1

Полунощ. Цигарен дим.

Дъх на ром. Мирис на канела.

Самотен бе денят, но не и нощта.

Притома. На дъх разстояние,

но на светлинни години един от друг.

Мъж. Жена. Вчерашно желание,

днескашно разкаяние,

нощна забрава, утрешно покаяние.
Неговата вина,

повярваната от нея лъжа.

Дъх разстояние ги дели. Цигареният дим

се изпарява. Ръце се протягат.

Заблудите се сгъстяват.

Желание. Топлина. Страст.

Той я притиска до стената.
Ръцете обгърнаха тялото ù жадно,

стръвнишки, готови да получат

всичко. Да стигнат до края.

Глава към глава се накланя.

Дъх на ром, мирис на канела.

Пропиват нощната тъма.

„Спри!”- отеква гласът ù

в празнотата на студената нощ.

Той притваря очи, спомня си за

своята алено червена роза.
Ах, колко красива бе тя

на фона на това

невзрачно лале.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...