Jul 11, 2014, 9:15 PM

Тъгата на едно лале

  Poetry
672 0 1

Полунощ. Цигарен дим.

Дъх на ром. Мирис на канела.

Самотен бе денят, но не и нощта.

Притома. На дъх разстояние,

но на светлинни години един от друг.

Мъж. Жена. Вчерашно желание,

днескашно разкаяние,

нощна забрава, утрешно покаяние.
Неговата вина,

повярваната от нея лъжа.

Дъх разстояние ги дели. Цигареният дим

се изпарява. Ръце се протягат.

Заблудите се сгъстяват.

Желание. Топлина. Страст.

Той я притиска до стената.
Ръцете обгърнаха тялото ù жадно,

стръвнишки, готови да получат

всичко. Да стигнат до края.

Глава към глава се накланя.

Дъх на ром, мирис на канела.

Пропиват нощната тъма.

„Спри!”- отеква гласът ù

в празнотата на студената нощ.

Той притваря очи, спомня си за

своята алено червена роза.
Ах, колко красива бе тя

на фона на това

невзрачно лале.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...