Тъгата почва да боли
Тъгата почва да боли
Ти тръгваш си сега от тук,
а казваше, че ме обичаш.
Сълзи отронват само звук,
когато по лицето ми се стичат.
Ти казваше, че само аз
с нежността безкрайно си приличам.
Сгушен в мен със своя топъл глас
шептеше:"Любовта си аз на теб обричам!"
Ти казваше най-ярката звезда
е нашият годежен пръстен,
а грейналата, бляскава луна
е шаферът невръстен.
Ти сега от мене си отиваш
и взе си всичките луни, звезди...
Дните, нощите във самота обличаш
и усещам как тъгата почва да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
