Тъгата почва да боли

Jan 27, 2009, 9:11 AM

Poetry » Love

669 0 3

Тъгата почва да боли

Ти тръгваш си сега от тук,

а казваше, че ме обичаш.

Сълзи отронват само звук,

когато по лицето ми се стичат.

Ти казваше, че само аз

с нежността безкрайно си приличам.

Сгушен в мен със своя топъл глас

шептеше:"Любовта си аз на теб обричам!"

Ти казваше най-ярката звезда

е нашият годежен пръстен,

а грейналата, бляскава луна

е шаферът невръстен.

Ти сега от мене си отиваш

и взе си всичките луни, звезди...

Дните, нощите във самота обличаш

и усещам как тъгата почва да боли.

Please sign in with your account so you can comment and vote.